V KRAINA SMETKA

КРАЙ Х 14
АМА КРАЙ НЯМА

Край няма красота
Орбитира мисълта
И дори и да поискам
Не мога да я спра

Греховете ми
Излязоха на повърхността
Някой да ми подаде
Чаша хладка вода

И дотам
Пак съм сам
Седемте пируват

Аз съм прям
Вече знам
На тях робувам

Хванахме си пътя
Едни по правия като линия
Други, обгърнати в мъгла
Движим все по кривия
Уж извървяли
Толкова мили, а
Пак ще сме
Изгнили в идилия