Byagam
Попита ли времето за мен?
Небето сякаш крачи бавно, следва ме...
Всичко онова, което искам, всичко ми казва да бягам
бягам, ден за ден
Имали сме дни, имали сме дни горчиви
има ли съдби, които чакат безкрайно?
Имам само миг да намеря сили
пак за мисълта, че не вярвам напразно...
И да мога да горя, и да мога да повярвам
във това, което имам тук до мен
Щом мога да вървя, трябва ли да бягам?
Трябва ли, отново да бягам?
Пристъпваш плахо и спомен
белите облаци водят пак към теб
Нищо не казваме или нищо за нас не остана, рана в тъмен тлен
Имали сме дни, имали сме дни горчиви
има ли съдби, които чакат безкрайно?
Имам само миг да намеря сили
пак за мисълта, че не вярвам напразно...
И да мога да горя, и да мога да повярвам
във това, което имам тук до мен
Щом мога да вървя, трябва ли да бягам?
Трябва ли, отново да бягам?
Попита ли времето за мен...
Имам само мисълта, че не вярвам напразно!
И да мога да горя, и да мога да повярвам
във това, което имам тук до мен
Щом мога да вървя, трябва ли да бягам?
Трябва ли, отново да бягам?...