Poison
Bojidar Bojidarov, Chavdar Manolchev, Galin Georgiev, Jivko Manev
Защо се затварят очите ти?
В тишината на нощния хлад,
когато празнотата пронизва душите ни
разпилени и отдавна забравени.
Защо се отпускат ръцете ти?
В последния фалшив празен танц,
когато в тишината рисувам себе си
разпилени и отдавна забравени.
Защо не намирам отговор
в сивотата на този живот?
Черни са станали нашите спомени.
А смисълът, който отнема красотата
на този живот
е краят за нас фатално изтъркан.
Приканваш ни към себе си,
разпилени и отдавна забравени.
СМЪРТ, СМЪРТ
Чернобог ти осъди ни!
Сега събираш реколтите,
разпилени и отдавна забравени...